Всичко което видях по-късно, се беше вече случило някога в Русчук

ruse

Едва ли има русенец, който не знае наизуст тази крилата фраза на първия български нобелов лауреат Елиас Канети. А той я изрича съвсем не без основание. През XIX век Русчук се утвърждава като един от най-значимите градове в европейските предели на Османската империя. Още през 1836 г. градът е обявен за център на вилает. През 1864 г. е сформиран Дунавския вилает, обхващащ територии на три съвременни държави. За валия е назначен Мидхад паша. Тогава Русчук се утвърждава и издига до един от най-значимите административни центрове на османската власт. Още тогава се случва и първото от поредицата първи неща в Русе.

За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция - Общ вилаетски съвет.

В същата година е открита първата съвременна печатница.

През 1865 г. Русе става първият град, в който улиците получават имена.

През 1866 г. между Варна и Русе е прокарана първата телеграфна линия.

През 1867 г. валията открива тържествено първата жп линия в България от вилаетския център до Варна.

На следващата година в Русе е открито първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата фабрика за алкохолни напитки.

През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика у нас, наречена „Света Петка“.

През същата година започва работа и първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

Мидхад паша се оказва един твърде способен държавник. Той инициира редица стопански и данъчни реформи. През 1879 г. основава в покрайнините на Русе Земеделско стопанство „Образцов чифлик“, където се въвежда модерно земеделие. Естествено възходящото развитие на Русе е продиктувано както от умелото управление на валията, така и от стратегическото му географско положение на брега на голямата европейска река и свободния и предприемчив дух на неговите граждани. Открити са консулства на Австро-Унгария (1849 г.), Русия, Великобритания, Италия и Прусия (1853 г.), Франция, Белгия, Холандия (1864 г.), Румъния, Испания и Гърция, което допринася за разширяването на търговско-икономическите връзки на града с чужбина.

Но наред с това Русе става и един от най-важните центрове на Възраждането и на националноосвободителното движение. Русенският революционен комитет два пъти се определя за централен за вътрешността на страната.

Към 1878 г. Русе е най-големия град в свободна България с повече от 22 000 души население. Това наред със статута му на най-добре свързания български град – най-голямото българско пристанище на Дунав и наличието на жп линия определя възхода на града след Освобождението.

А той е впечатляващ. Още по времето на Руско-турската освободителна война Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин.

За първи път у нас се появяват бордюри, тротоари и улични газени фенери. През 1899 г. главните улици на града биват покрити със закупените от Франция павета от санрафаеловите кариери. През 1879 г. в Русе се създава Дунавската флотилия. В земеделското стопанство “Образцов чифлик” е основано и първото земеделско училище, днес — Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик".

През 1880 г. в Русе Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България – “Балканска звезда”.

През 1881 г. е построен първият метален кораб в България.

През 1881 г. е създадена първата българска частна банка „Гирдап“.

През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;

През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич.

През 1883 г. Русе чешкия индустриалец Йозеф Хаберман построява в Русе „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак;

През 1883 г. е построена първата метеорологична станция.

През 1883 г. бележи още една новост — първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;

Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Дойче шуле) е открито тържествено през 1883 г;

През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.

През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество.

През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;

През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара.

През 1890 г. в Русе Соломон Алкалян създава първата българска фабрика за мебели.

През 1891 г. е създадено първото застрахователно дружество „България“.

През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намира се е в сградата „При Чикаго” (сега на ул. "Пирот" 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта.

През 1897 г. се състои първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филм, който показва посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.

През 1906 г. за първи път се извършва внос на автомобили в България от автокъща "М. Вебер", чийто основен предмет на дейност до този момент е била производството на велосипеди. През 1912 г. русенската фирма става официален представител на немския производител на автомобили NSU Motorenwerke.

През 1908 г. заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.

През 1927 г. в Русе е открита първата чорапена фабрика в България – Фазан.

През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват "Първа българска петролна индустрия".

През 30-те години бурното развитие на града се свързва с името на кмета Кирил Старцев.

В своята история обаче Русе претърпява и спадове. Първо с отнемането на Южна Добруджа от Румъния Русе губи своя хинтерланд. От града са изтеглени капитали за над 40 милиона лева. От всички консулства в града остават само две. След окупирането на града от съветската армия Русе е заклеймен като буржоазен и много от най-изявените му граждани са избити, осъдени или принудени да го напуснат.

През периода на социализма все пак Русе продължава да се развива. През 1953 г. в между Русе и Гюргево е построен първия в българо-румънския участък мост над Дунава, основан е Русенският университет „Ангел Кънчев“. Няколко години по-късно русенци стават първите българи, уловили телевизионен сигнал. Именно Русе е и градът, от който тръгва поривът за свобода и демокрация с организирането на първите протести у нас срещу тоталитарната власт.

Днес Русе отново е поел по своя утъпкан европейски път и към новата си роля в Дунавския макрорегион. Русе е първият български град, който подписа общ мастерплан със съседен град за интегрирано развитие и е център на Дунавската стратегия за България. Това отваря нови възможности пред града и региона.

Русенският университет „Ангел Кънчев“ е първият университет в България, въвел специалността „Европеистика“. Там е основан и първият Българо-румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ). В града се работи по множество проекти, превръщащи добрия стар Русчук в един още по-развит, привлекателен и красив град.

Днес Русе е модерен европейски град, завърнал се към своите европейски корени и идентичност и преодолял превратностите на времето. Град със славно минало и светло бъдеще. Един град на свободния и европейски дух. Градът на първите неща!