Първият тур на президентските избори приключи и ако най-важният въпрос - Кой ще бъде следващия президент на България?, остана без отговор, то научихме поне няколко важни неща. vot

1. Ефектът ГЕРБ вече не работи

Ако до вчера можехме да кажем, че ГЕРБ и магаре да издигнат, ще го изберат, от днес това очевидно не е вярно. От малко над милион избиратели, гласували за ГЕРБ на парламентарните избори през 2014 г., са останали около 700 000.

И най-важното, ГЕРБ губи най-много там, където беше най-силна - столицата и големите градове. В София, Пловдив и Велико Търново печели кандидатът на левицата, във Варна води Марешки. Цецка Цачева изостава дори след Каракачанов в Русе.

Кандидатът на ГЕРБ печели единствено в Бургас, Благоевград, Силистра и Шумен. Почти подобен е и успехът на "експеримента" Пламен Орешарски.

При такова разпределение - и чудо не може да обърне тенденцията за втория тур. Вместо Борисов да формулира ясна теза за масова мобилизация на вот против Румен Радев, повтори грешката си да превърне президентските избори във вот на недоверие срещу самия себе си.

Ако вече е купил часовник на Цецо, минал се е.

2. Всяка дума на Борисов е предпоследна

Ако сте чакали оставка вчера, значи не познавате Борисов. Позицията на премиера се мени рязко между сутрешния блок и обедните новини, а вие разчитате да помни обещанието за оставка от преди седмици.

Спазването на обещанията може и да му е важно, но стабилността на страната му е по-важна. А ако ГЕРБ падне от власт, ще ни спрат еврофондовете. Пригответе се да слушате тази мантра в следващите поне 10 дни.

3. "Ние оставаме в управлението, ще видим дали то остава."

Бойко Борисов може и да подаде оставка, но нищо и никой не може да помръдне реформаторските министри от Дондуков 1. Доказва го и горният цитат на Даниел Вълчев. Междувременно Божидар Лукарски обяви, че управлението няма алтернатива, а Меглена Кунева определи предсрочните избори като нежелани.

Министърът на външните работи Даниел Митов пък изобщо не разбра, че е имало избори. Последната публикация за президентския вот и референдума е от 3 ноември.

4. Избирателите не виждат Русия като заплаха

Около 7%. Толкова са избирателите на Трайчо Трайков, който единствен бе насочил голяма част от кампанията си върху геополитиката. От това не следва, че 93% от българите са русофили - означава просто, че за много малко от тях темата с Русия е водеща в една кандидат-президентска кампания. А автентичните десни бяха заети да убеждават себе си, че това е единственият читав кандидат, вместо да отворят кампанията към останалата част от електората. Затова резултатът им все го режат и все е къс.

5. Автентичното дясно умря, да живее новото автентично дясно

С тези избори приключи и проектът Реформаторски блок. ДСБ и лидерът й Радан Кънев обявиха край на коалицията след година в състояние на шизофрения. Отговорът на останалите много вероятно ще бъде "Ние оставаме в Реформаторския блок, ще видим дали той остава."

А новият десен проект най-вероятно ще наподобява всички стари досега - ще създаде поредния розов балон за същите 7% от точка 4, който да се спука болезнено ако не на следващите, то на по-следващите избори. Освен ако за първи път не бъдат анализирани причините, довели до поредния изборен неуспех от 2001 насам.

6. С бивши не става

Друга интересна тенденция на тези избори е издигането на бивши членове и министри като алтернатива. Няма как бившият член на БКП Цецка Цачева да е алтернатива на комунистите. Нито бившият натовски генерал Румен Радев да е възприеман като борец за излизане от НАТО.

Нито пък някой може да повярва, че Трайчо Трайков, който 3 години бе министър в първото правителство на Бойко Борисов, винаги се е борил срещу ГЕРБ. Още по-малко за Ивайло Калфин, който допреди няколко месеца беше вицепремиер в правителството.

Единствено за Пламен Орешарски, който е бивш на почти всички в родната политика, вярваме, че е от ДПС.

7. Националистите у нас са толкова, колкото в Западна Европа

За първи път от години националистическите партии у нас се явиха заедно на избори и съдейки по резултата им, електоралният им потенциал е толкова колкото на Запад - между 10 и 15%. Трудно е да се прецени дали това е добра или лоша новина

8. 10% от избирателите очакват президента да намали цените на лекарствата и бензина

Няма как по друг начин да се обясни резултата на Веселин Марешки. Трябва обаче да му признаем успешното продуктово позициониране. Дай на народа евтини лекарства за пенсионерите и евтин бензин за младите и стратегията няма как да не проработи. А според екзит пола на Галъп подкрепата за Марешки сред хората на възраст 18-30 г е 17%. Това би следвало да притесни и левицата, и десницата.

9. ДПС никак не се постара на тези избори

Данните от ЦИК го показват: на 6 ноември са излезли да гласуват два пъти по-малко гласоподаватели на ДПС в сравнение с последните парламентарни избори от 2014 г.

Над 480 000 души гласуваха за Движението за права и свободи преди 2 години - в момента за Пламен Орешарски са гласували малко над 206 000.

Намалението при гласовете на ДПС в чужбина е още по-драстично - 5 пъти по-слаба подкрепа. Дали това се дължи само на отцепването на Лютви Местан / ДОСТ - едва ли.

10. Задължителното гласуване се провали

Въпреки бомбастичните анонси за "рекордна" избирателна активност по време на изборния ден - делът на гласувалите няма да надмине 56-60%.

Не ви е нужен нарочен референдум, за да разберете, че задължителното гласуване не работи в България - въпреки заплахите на Патриотичния фронт за разпад на правителството, въпреки масовата заблуда сред възрастния електорат, че "ще ви спрат пенсиите, ако не гласувате".

Да заплашваш отвратените с изключване от избирателните списъци е като да плашиш куче със салам.