Харман кая е един от най-интересните скално-изсечени праисторически култови комплекси в Родопите, намиращ се в землището на село Биволяне, Момчилградско.

skalni

Първите проучвания на обекта са правени още през 1941г. и ако днес започнатото дело бъде продължено, под разкопките на платото би изникнал град-светилище, смятат изследователи.

В района на Източните Родопи се наблюдава голяма концентрация на праисторически каменни светилища. Датирани към новокаменната епоха, те са свидетелство за съществуването по тези земи на древна цивилизация.

По мнение на някои водещи траколози Харман кая е, може би, най-внушителното скално-изсечено светилище в района, но все още е непознато за широката общественост.

Паметникът има всички шансове да се превърне в невероятна научна и туристическа атракция след провеждане на археологически разкопки и утвърждаване на туристически маршрути.
Скалното светилище e разположено на невисоко плато. Формирано е около малка пещера с дълбочина 7 м. Ранните археологически материали се отнасят към късноенеолитната епоха. В скалата до входа на неголяма пещера, са издълбани трапецовидни ниши с южно изложение. Из цялата площ се забелязват изсечени в скалите съоръжения – помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала.

Съществува предположение, че част от естествената релефна структура на обекта е използвана за астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите годишни цикли. Тези наблюдения са били включвани в ритуалните практики свързани с култа към Бога Слънце. Допуска се, че светилището започва да функционира едновременно с това, при село Татул.
Досега паметникът е разработван частично и няма цялостни разкопки.

Сигурното е, че животът там започна през каменно - медната епоха т.е. през халколита. Има следи на живот от края на V хил. пр. Хр. и най –вероятно центърът е продължавал да функционира през Средновековието до XII –XIII в.
Географски Харман кая се разполага между светилищата Татул и Перперикон. Най-вероятно е имало връзка между трите светилища, но предстои специалистите да докажат дали те са били част от общ комплекс. И Харман кая като култово място се е обслужвало от определено съсловие жреци, а поклонниците са допускани на определени празници, в случая, свързани с важни астрономически явления.
Според откривателя на светилището проф. В. Миков преди повече от 70 г., в подножението на Харман кая личат останките на "най-големия тракийски град", в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите.

Личат зидовете и основите му, скрити в храсталаци и рухнали в многото сипеи на скалистия район, все още недокоснати от инструментите на археолога. Според Миков зидарията е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I в. пр. Хр. В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница.
Светилището на Харман кая е система от изкуствено подравнени скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра. Всъщност, именно заради тях, обектът носи името "Харман кая", т. е. местността на каменните хармани.

Върху площадките са изсечени концентрични полукръгове с разстояние между техните контурни линии от 0,30 м до 1,40 м. Диаметрите на полукръговете лежат в равнината на главния меридиан и са прогресивно намаляващи. За първата площадка те са 6 броя в посока север, за втората – 11 в посока юг. Полукръговете и на двете равни площадки са пресечени от врязани в скалата линии.
По тези скални площадки са издълбани системи от улеи, подредени като концентрични кръгове. Пресечени са от радиални жлебове. В цялата тази сложна система метеоролозите виждат древна астрономически обсерватория за наблюдения на небесните светила. Изследователите обясняват, че подобни съоръжения още в праисторическо време са играели изключително важна роля в представите за живота на хората.
Археологично-астрономическите проучвания доказват, че става дума за древна мега-астрономическа обсерватория за позиционни астрономически наблюдения на Слънцето, измерване на годишния цикъл и установяване на зимното и лятното слънцестоене.

Според изследователи вероятно някъде около ІІ хил. пр. Хр. тя е служела за извършване на ритуални действия, с които древните вярвали, че се преодолява хаоса в света и се осигурява плодородие. На около половин километър западно от светилището, върху скала, наподобяваща човешка длан са изсечени 13 ниши, ориентирани на запад, а непосредствено пред тях има добре запазен жертвеник с кръгла форма (диаметър 80 см и дълбочина 30 см).
На база на откритите керамични материали учените допускат, че култовият комплекс Харман кая започва да функционира едновременно със “Светилището на Орфей” при село Татул, мегалитен паметник отпреди 6000 години.
Казват, че всички родопските паметници са абсолютно непредсказуеми

И науката предстои да разбули загадката около Харман кая.
Уникалното скално светилище набира все по-голяма популярност сред туристите, но остава непознато за широката общественост. Последните проучвания на мегалитния паметник са извършени през 2008 г.
Община Момчилград търси начини за финансирани научни изследвания за местността "Харман кая".

Алиани се събират
на "Елмалъ баба"
В землището на село Биволяне се намира алиански комплекс “Елмалъ баба”, един от най-ранните на територията на Източните Родопи – изграден е през XVII век. Надпис в двора край тюрбето гласи, че там е погребан Гюнер баба – син на бекташийския отец Елмалъ баба, чието име носи комплексът. Тюрбето е с шест гроба под един покрив и осмостенна розета на тавана. В съседство, в отделно помещение е гробът на Фатма – съпругата на пророка Али, почитана като покровителка на майчинството и децата. На това място, в началото на месец септември, се провежда най-големият събор на алианите в тази част на Родопите.